Posted on
Saturday, 27 December 2008
Read More
Беше едно неочаквано сбогуване по средата на онази главна улица, която бяхме пресичали безброй пъти, за да бъдем заедно. Натрапчивата му целувка ми напомни силно за сладкия аромат на нашите хубави спомени. Наболата му брадичка ме докосваше съвсем леко, но аз имах чувството, че се забиваха множество игли в кожата ми, която беше пропита от вина.Това...
Posted on
Friday, 26 December 2008
Read More
стари ботушив старо антре си говорехаза старите днии старите вече приятели;детската им усмивкаси седеше все така върху малките им личица -лъчезарна и безстрашна;старостта им можеше да се усетиединствено в различните шарени кръпки по тяхи в избледнялата кафява боя;времето обаче не им прощаваше,но това пък тях изобщо не ги смущаваше,седяха си просто...
Posted on
Thursday, 18 December 2008
Read More
Съществуваха хора с различни нужди, които се докосваха като два сапунени мехура в една лека, необятна атмосфера;техният различен смях и неистов плач сякаш бяха вечно свързани като две самотни сърца, пулсиращи и нуждаещи се силно едно от друго;различните им дрехи в различни цветове бяха еднакво прекрасни и плашещи..напомняха ми за красотата на дъждовния...
Posted on
Saturday, 18 October 2008
Read More
За какво ли ни бяха всичките тези думи?Сами знаехме, че няма да помогнат,че може би всичко се е свършило отдавна,че сме забравени,изгубени,сами..Но някак, знаеш, вярвахме в онзи розов 'happy end';вярно е всеки вярва,мисли си, че може да бъде в картинката на двама влюбени,които заживяват щастливо до края на дните си.Когато го написах вече не ми харесва,някак...
Posted on
Saturday, 18 October 2008
Read More
"А ти?" не те попитах,някак бързах,а и не мислех;горчив миг на сладка пукнатинаотдавна като че ли залежалв моята единствена празнота -откривам;защо дойде,и дори не се поколеба,нахлу и не остави даже и следа?Може би се беше просто глупава мечта,за мен,за теб,за някаква си сладка топли...
Posted on
Saturday, 18 October 2008
Read More
опитахме се да бъдем различни,сменяхме дрехите,сменяхме прическите,сменяхме гримасите,но пак си останахме същите;опитахме се да забравим,да излъжем себе си,да се накараме да приемем нещата различно,но сами затънахме в собствения си измислен свят;опитахме се да "живеем",но светът бе твърде груб за наси разбрахме,че може би сме твърде различн...
Posted on
Saturday, 18 October 2008
Read More
Хей,знаеш ли като малка обичах да си играя с тази играчка.Знаеш ли, че обичам дъжда?Знаеш ли обичам тъжните песни и бавните танци,обичам залезите и мразя изгревите.Обичам красивите сънища,но не обичам ранното ставане.Знаеш ли, че обичам начина по който ме гледаш,харесва ми как се умихваш,харесва ми как ми се ядосваш,как умееш да ме разсмиваш.Знаеш...
Posted on
Saturday, 18 October 2008
Read More
В един малък следобед се срещамеи разменяме по дума - две,над нас едно небе от споменигори и чака да си простим това,което още не сме.Но никой не прощаваи никой не поглеждакъм вече изгорялото небе.Отдавна просто в нашия следобеддумите престанаха да бъдат д...