Posted on
Saturday, 18 October 2008
Read More
За какво ли ни бяха всичките тези думи?Сами знаехме, че няма да помогнат,че може би всичко се е свършило отдавна,че сме забравени,изгубени,сами..Но някак, знаеш, вярвахме в онзи розов 'happy end';вярно е всеки вярва,мисли си, че може да бъде в картинката на двама влюбени,които заживяват щастливо до края на дните си.Когато го написах вече не ми харесва,някак...
Posted on
Saturday, 18 October 2008
Read More
"А ти?" не те попитах,някак бързах,а и не мислех;горчив миг на сладка пукнатинаотдавна като че ли залежалв моята единствена празнота -откривам;защо дойде,и дори не се поколеба,нахлу и не остави даже и следа?Може би се беше просто глупава мечта,за мен,за теб,за някаква си сладка топли...
Posted on
Saturday, 18 October 2008
Read More
опитахме се да бъдем различни,сменяхме дрехите,сменяхме прическите,сменяхме гримасите,но пак си останахме същите;опитахме се да забравим,да излъжем себе си,да се накараме да приемем нещата различно,но сами затънахме в собствения си измислен свят;опитахме се да "живеем",но светът бе твърде груб за наси разбрахме,че може би сме твърде различн...
Posted on
Saturday, 18 October 2008
Read More
Хей,знаеш ли като малка обичах да си играя с тази играчка.Знаеш ли, че обичам дъжда?Знаеш ли обичам тъжните песни и бавните танци,обичам залезите и мразя изгревите.Обичам красивите сънища,но не обичам ранното ставане.Знаеш ли, че обичам начина по който ме гледаш,харесва ми как се умихваш,харесва ми как ми се ядосваш,как умееш да ме разсмиваш.Знаеш...
Posted on
Saturday, 18 October 2008
Read More
В един малък следобед се срещамеи разменяме по дума - две,над нас едно небе от споменигори и чака да си простим това,което още не сме.Но никой не прощаваи никой не поглеждакъм вече изгорялото небе.Отдавна просто в нашия следобеддумите престанаха да бъдат д...