.. & On

За да не ми хрумне внезапно,
че сигурно ти е студено
и да се тревожа,
и да не смея да се обадя,
защото никой не пита
бившите си любими
изневиделица
дали им е топло
през зимата…

За да пътувам спокойно
към бъдещите си любовници,
които ще мога
да наставлявам
да се обличат,
да им варя вечер
мурсалски чай
и да ги топля нощем с тяло –

вчера ти подарих шал
на един ъгъл.

Бояна Петкова

Загубила съм си посоките.
скъпи крадци на табелки,
моля,
върнете ми поне тази,
на която пише
„Авариен изход”.


Бояна Петкова

Когато получиш пристъп на астма, не можеш да дишаш.
Когато не можеш да дишаш, едвам говориш.
Изречението ти трае колкото въздухът в дробовете. А той не е много.
Някъде от три до шест думи.
Осъзнаваш колко всъщност струва една дума.
Пресяваш онези, които ти хрумнат.
Избираш най-важните.
Дори те ти излизат скъпо.
Не е като при здравите хора, които изхвърлят навън всички думи, дето чакат в главите им, както ти изхвърляш боклука.
Когато някой получи пристъп и каже: Обичам те или Страшно те обичам, има разлика.
Една дума разлика.
А една дума е много, защото тя би могла да е: спри или инхалатор, или дори линейка.

Етгар Керет