.. & On

- Искам да замина!
- Къде?
- Защо ми задаваш този въпрос? Казах, че искам да замина!
- Добре де! Кажи къде!
- Не знам къде. Някъде предполагам. Просто да замина.
- Добре тогава. Знам решението. Прибери се вкъщи. Събери си багажа. Кажи на всички, че си заминала. Изпий една, две или повечко чашки вино. Сложи бележка на вратата „Заминах” и готово.
- Хм… ама аз няма да съм заминала!
- А ти къде искаш да заминеш?
- Не знам! Нали ти казах!
- Добре… значи се връщаме към моя план.
- Не! Твоя план е тъп. Аз искам да замина! Точка. Отивам на летището и ще полетя нанякъде!
- А пари имаш ли?
- Не! Откъде да имам?
- А как мислиш да „полетиш”?
- Е, то за „летенето” нали не трябват пари? Всеки го може!
- Ааа… явно ти си почнала с чашките по-отрано…?
- Само една беше… както и да е… не сменяй темата!
- Аз темата не я сменям… на това ако му викаш тема.
- Тема си е… но ти изобщо не си тематичен!
- А какво е тематичен?
- Ти май на много умен ми се правиш,а?
- О, не… аз съм толкова умен, колкото трябва.
- А как разбираш колко точно трябва?
- Щом не искам „просто да замина” явно съм достатъчно умен.
- А така… сега ще се и обиждаме?
- В никакъв случай!
- По-добре случай никакъв…
- Щом казваш.
- Да… и добре де, ама аз все още искам да замина!
- Ами заминавай тогава! Кой ти пречи?
- Ти!
- Аз?
- Да! Ти се опита да ме разубедиш!
- Как?
- Като ме попита къде!
- И по този начин, казваш, съм се опитал да те разубедя?
- Да… точно така!
- Смея ли да попитам защо?
- Защото… драги ми приятелю… всъщност нали мога да те наричам така? Та… когато попиташ „къде искаш да заминеш?” слагаш рамка на моето пътуване… а, аз не искам то да има рамка. Ето затова ти казвам просто, че искам да замина. Без цел и без посока! А с тези въпроси „къде, къде, къде” и това вино… а между другото ни трябва още една бутилка, че на тая й се видя края… та, докъде бях… а да… ти си виновен!
- Според мен всеки сам си е виновен… а на мен честно казано малко ми писна от теб и мисля да те оставям да си „летиш” сама!
- Ооо добре.. ти какво си мислиш, че на мен не ми е писнало ли? Само, моля те, на излизане сложи една бележка на вратата, че съм заминала! Айде, наздраве.. ии пък може да се чуем тея дни... що не?

За да не ми хрумне внезапно,
че сигурно ти е студено
и да се тревожа,
и да не смея да се обадя,
защото никой не пита
бившите си любими
изневиделица
дали им е топло
през зимата…

За да пътувам спокойно
към бъдещите си любовници,
които ще мога
да наставлявам
да се обличат,
да им варя вечер
мурсалски чай
и да ги топля нощем с тяло –

вчера ти подарих шал
на един ъгъл.

Бояна Петкова

Загубила съм си посоките.
скъпи крадци на табелки,
моля,
върнете ми поне тази,
на която пише
„Авариен изход”.


Бояна Петкова

Когато получиш пристъп на астма, не можеш да дишаш.
Когато не можеш да дишаш, едвам говориш.
Изречението ти трае колкото въздухът в дробовете. А той не е много.
Някъде от три до шест думи.
Осъзнаваш колко всъщност струва една дума.
Пресяваш онези, които ти хрумнат.
Избираш най-важните.
Дори те ти излизат скъпо.
Не е като при здравите хора, които изхвърлят навън всички думи, дето чакат в главите им, както ти изхвърляш боклука.
Когато някой получи пристъп и каже: Обичам те или Страшно те обичам, има разлика.
Една дума разлика.
А една дума е много, защото тя би могла да е: спри или инхалатор, или дори линейка.

Етгар Керет

Шега от необмислени думи
в един случаен човек.
Красиво недоразумение
превръщам в подозрение
за липса.
Измислям теб.
Себе си оставям..
безболезно,
някак лесно
в бездънния хумор на раздялата.
Шега от забравими моменти.
Сглобявам.
Но отричам да се наричам
човек със хумор.