Posted on
Wednesday 28 January 2009
Днес те носих в една малка раничка и незнайно как носих не само теб, но и твоя аромат на ягоди. В предния джоб бях сложила всички свои сетива, за да мога да те усещам още пo-силно, а в задния носих твоя забавен сладък вкус, който след време сложих и по устните си.
И ми горчеше.
Днес те носих в една особено малка раничка, която не преставаше да разказва за твоите хаотични мисли по дъното на различни чаши. Реших да отпия от една такава, пълна само с изстинал ягодов чай.
И се замаях.
Трябваха ми години, за да осъзная, че нося тази ягодова раничка на гърба си всеки ден.
Read More
Днес те носих в една малка раничка и незнайно как носих не само теб, но и твоя аромат на ягоди. В предния джоб бях сложила всички свои сетива, за да мога да те усещам още пo-силно, а в задния носих твоя забавен сладък вкус, който след време сложих и по устните си.
И ми горчеше.
Днес те носих в една особено малка раничка, която не преставаше да разказва за твоите хаотични мисли по дъното на различни чаши. Реших да отпия от една такава, пълна само с изстинал ягодов чай.
И се замаях.
Трябваха ми години, за да осъзная, че нося тази ягодова раничка на гърба си всеки ден.
Posted on
Sunday 11 January 2009
Read More
мога да открия различни слънца в очите ти,
различни океани с различни бури във всяка една твоя луничка,
различни усмивки за различни хора по така бялото ти лице;
мога да намеря звезди, които не ги е страх да угаснат в гласа ти, в думите ти.. ;
мога, но не искам.
искам някой да открие различни слънца в моите очи, не в твоите.
различни океани с различни бури във всяка една твоя луничка,
различни усмивки за различни хора по така бялото ти лице;
мога да намеря звезди, които не ги е страх да угаснат в гласа ти, в думите ти.. ;
мога, но не искам.
искам някой да открие различни слънца в моите очи, не в твоите.
Posted on
Saturday 10 January 2009
Read More
късното сияние на този малък ден,
потопен в безгрижието на пролетта,
не се показваше;
а ние от толкова много време стояхме тук
и не смеехме да се погледнем, току-виж го изпуснем;
тайничко всеки от нас знаеше,
че другият отдавна е на 'онази далечна гара' с някой друг,
чакащ някой друг влак за някое друго кътче,
където ще намери нечие друго или може би своето щастие;
ръцете ни,
уморени и хладни от изминатия път,
бяха все още една в друга,
но някак безчувствени и така далечни;
всяка една мъничка фибра на тялото ни потрепваше;
нямаше търпение да дочака онова, което можеше да я събуди..
така както я събуждаше едно време сиянието на вчерашния ден;
потопен в безгрижието на пролетта,
не се показваше;
а ние от толкова много време стояхме тук
и не смеехме да се погледнем, току-виж го изпуснем;
тайничко всеки от нас знаеше,
че другият отдавна е на 'онази далечна гара' с някой друг,
чакащ някой друг влак за някое друго кътче,
където ще намери нечие друго или може би своето щастие;
ръцете ни,
уморени и хладни от изминатия път,
бяха все още една в друга,
но някак безчувствени и така далечни;
всяка една мъничка фибра на тялото ни потрепваше;
нямаше търпение да дочака онова, което можеше да я събуди..
така както я събуждаше едно време сиянието на вчерашния ден;
Posted on
‘Една за теб, две за мен’ – казваше ми тя.
Бяхме заедно вече пет години, все така диви и красиви.. от нея бях научила толкова много неща, а тя от мен уви толкова малко.
Не си падахме особено по сериала ‘Тя и Той’, затова решихме да го прекръстим на ‘Тя и Аз’, и да си обещаем, че независимо в кого се влюбваме или с кого си пием бирата вечер, винаги ще си останем само.. тя и аз.
Не държахме на милите думи и изкуствените усмивки – това беше за фалшивите приятелства, а нашето за добро или за лошо, не беше такова.
Когато бяхме заедно приличахме на един непробиваем шарен балон, който не спираше да се лута насам натам – ето и до днес не можеше да си намери мястото – от София та чак до Хага..
За разлика обаче от другите скитащи балони нашия след четири месеца не се беше променил, обвит със същите шеги (вярно е, че аз бях станала видимо по-забавна), със същите чувства, желания, дрязги – човек би казал, че изобщо не се бяхме разделяли – а всъщност бяхме ли?
И така, ако видите някъде светещ по–ярко от Слънцето балон в различни цветове, това със сигурност ще бъдем ние с Ваня.. пак отивайки нанякъде.
Read More
‘Една за теб, две за мен’ – казваше ми тя.
Бяхме заедно вече пет години, все така диви и красиви.. от нея бях научила толкова много неща, а тя от мен уви толкова малко.
Не си падахме особено по сериала ‘Тя и Той’, затова решихме да го прекръстим на ‘Тя и Аз’, и да си обещаем, че независимо в кого се влюбваме или с кого си пием бирата вечер, винаги ще си останем само.. тя и аз.
Не държахме на милите думи и изкуствените усмивки – това беше за фалшивите приятелства, а нашето за добро или за лошо, не беше такова.
Когато бяхме заедно приличахме на един непробиваем шарен балон, който не спираше да се лута насам натам – ето и до днес не можеше да си намери мястото – от София та чак до Хага..
За разлика обаче от другите скитащи балони нашия след четири месеца не се беше променил, обвит със същите шеги (вярно е, че аз бях станала видимо по-забавна), със същите чувства, желания, дрязги – човек би казал, че изобщо не се бяхме разделяли – а всъщност бяхме ли?
И така, ако видите някъде светещ по–ярко от Слънцето балон в различни цветове, това със сигурност ще бъдем ние с Ваня.. пак отивайки нанякъде.
