Днес те носих в една малка раничка и незнайно как носих не само теб, но и твоя аромат на ягоди. В предния джоб бях сложила всички свои сетива, за да мога да те усещам още пo-силно, а в задния носих твоя забавен сладък вкус, който след време сложих и по устните си.
И ми горчеше.
Днес те носих в една особено малка раничка, която не преставаше да разказва за твоите хаотични мисли по дъното на различни чаши. Реших да отпия от една такава, пълна само с изстинал ягодов чай.
И се замаях.
Трябваха ми години, за да осъзная, че нося тази ягодова раничка на гърба си всеки ден.
Categories:
Post a Comment