‘Една за теб, две за мен’ – казваше ми тя.
Бяхме заедно вече пет години, все така диви и красиви.. от нея бях научила толкова много неща, а тя от мен уви толкова малко.
Не си падахме особено по сериала ‘Тя и Той’, затова решихме да го прекръстим на ‘Тя и Аз’, и да си обещаем, че независимо в кого се влюбваме или с кого си пием бирата вечер, винаги ще си останем само.. тя и аз.
Не държахме на милите думи и изкуствените усмивки – това беше за фалшивите приятелства, а нашето за добро или за лошо, не беше такова.
Когато бяхме заедно приличахме на един непробиваем шарен балон, който не спираше да се лута насам натам – ето и до днес не можеше да си намери мястото – от София та чак до Хага..
За разлика обаче от другите скитащи балони нашия след четири месеца не се беше променил, обвит със същите шеги (вярно е, че аз бях станала видимо по-забавна), със същите чувства, желания, дрязги – човек би казал, че изобщо не се бяхме разделяли – а всъщност бяхме ли?

И така, ако видите някъде светещ по–ярко от Слънцето балон в различни цветове, това със сигурност ще бъдем ние с Ваня.. пак отивайки нанякъде.

Categories: