.. & On

късното сияние на този малък ден,
потопен в безгрижието на пролетта,
не се показваше;

а ние от толкова много време стояхме тук
и не смеехме да се погледнем, току-виж го изпуснем;

тайничко всеки от нас знаеше,
че другият отдавна е на 'онази далечна гара' с някой друг,
чакащ някой друг влак за някое друго кътче,
където ще намери нечие друго или може би своето щастие;

ръцете ни,
уморени и хладни от изминатия път,
бяха все още една в друга,
но някак безчувствени и така далечни;

всяка една мъничка фибра на тялото ни потрепваше;

нямаше търпение да дочака онова, което можеше да я събуди..
така както я събуждаше едно време сиянието на вчерашния ден;