.. & On

Беше едно неочаквано сбогуване по средата на онази главна улица, която бяхме пресичали безброй пъти, за да бъдем заедно. Натрапчивата му целувка ми напомни силно за сладкия аромат на нашите хубави спомени. Наболата му брадичка ме докосваше съвсем леко, но аз имах чувството, че се забиваха множество игли в кожата ми, която беше пропита от вина.
Това ме накара да настръхна до болка.
Знаех си, че той няма да спре да ми отмъщава, затова побързах да избягам от прегръдката му, която ме задушаваше вече почти година. Толкова силно се бях отблъснала от него, че чак успях да усетя как земята под краката ми изчезваше.
Когато дойдох в съзнание една жена, видимо уморена от скучното си ежедневие, ме питаше дали съм добре.
Беше ме блъснала кола.

Съществуваха хора с различни нужди, които се докосваха като два сапунени мехура в една лека, необятна атмосфера;
техният различен смях и неистов плач сякаш бяха вечно свързани като две самотни сърца, пулсиращи и нуждаещи се силно едно от друго;
различните им дрехи в различни цветове бяха еднакво прекрасни и плашещи..
напомняха ми за красотата на дъждовния ден, който ме задминаваше хванал за ръка слънцето, като невръстни деца, забързани в увеселителния парк на живота, жадни само за едно единствено нещо -

онзи

сладък

розов

памук .

Това бяха хора с омайващ чар.