.. & On

стари ботуши
в старо антре си говореха
за старите дни
и старите вече приятели;
детската им усмивка
си седеше все така върху малките им личица -
лъчезарна и безстрашна;
старостта им можеше да се усети
единствено в различните шарени кръпки по тях
и в избледнялата кафява боя;
времето обаче не им прощаваше,
но това пък тях изобщо не ги смущаваше,
седяха си просто ей така,
говорейки,
в ъгъла на онова старо антре –
едни стари ботуши;