Съществуваха хора с различни нужди, които се докосваха като два сапунени мехура в една лека, необятна атмосфера;
техният различен смях и неистов плач сякаш бяха вечно свързани като две самотни сърца, пулсиращи и нуждаещи се силно едно от друго;
различните им дрехи в различни цветове бяха еднакво прекрасни и плашещи..
напомняха ми за красотата на дъждовния ден, който ме задминаваше хванал за ръка слънцето, като невръстни деца, забързани в увеселителния парк на живота, жадни само за едно единствено нещо -

онзи

сладък

розов

памук .

Това бяха хора с омайващ чар.

Categories: