Posted on
Friday 20 February 2009
Read More
Каза ми, че искаш една история за любов и аз реших да ти напиша.
Каза ми, че искаш да я прочетеш през моите очи, а аз се зачудих дали изобщо си готов за това.
Знаех, че ще те срещна и че само с един поглед ще успея да те разпозная измежду онези , които вечно търсят и чакат онова свое избавление от застигащата ги рутина.
Жалко, че напоследък вместо любов търсеха всякакви други средства, които да ги накарат да се чувстват като владетели на света, дори и за малко.
Всъщност кой можеше да ги обвинява или съди за това, че все още пазят някакви жалки илюзии за щастие в себе си?
Нелепото бе, че точно тези илюзии ги караха да прибягват до какво ли не.
Е, аз не бях една от тях и затова ми беше някак странно, когато те срещнах.
А после от странно се превърна в смешно, чак аз самата се превърнах в смешно подобие на себе си, задавайки си смешни и налудничеви въпроси като как от човек, за когото знаех толкова малко, исках толкова много?
Точно от онази първа и единствена среща, главата ми не спираше да се пълни с какви ли не мисли, какви ли не загатки, сякаш беше влязъл фокусник в нея, който ми показваше едни и същи номера сутрин, обед, вечер - за него нямаше значение - той ги показваше и се смееше, смееше се над всички нас - неговата публика, за която аз бях новодошлата.
Каза ми, че искаш да я прочетеш през моите очи, а аз се зачудих дали изобщо си готов за това.
Знаех, че ще те срещна и че само с един поглед ще успея да те разпозная измежду онези , които вечно търсят и чакат онова свое избавление от застигащата ги рутина.
Жалко, че напоследък вместо любов търсеха всякакви други средства, които да ги накарат да се чувстват като владетели на света, дори и за малко.
Всъщност кой можеше да ги обвинява или съди за това, че все още пазят някакви жалки илюзии за щастие в себе си?
Нелепото бе, че точно тези илюзии ги караха да прибягват до какво ли не.
Е, аз не бях една от тях и затова ми беше някак странно, когато те срещнах.
А после от странно се превърна в смешно, чак аз самата се превърнах в смешно подобие на себе си, задавайки си смешни и налудничеви въпроси като как от човек, за когото знаех толкова малко, исках толкова много?
Точно от онази първа и единствена среща, главата ми не спираше да се пълни с какви ли не мисли, какви ли не загатки, сякаш беше влязъл фокусник в нея, който ми показваше едни и същи номера сутрин, обед, вечер - за него нямаше значение - той ги показваше и се смееше, смееше се над всички нас - неговата публика, за която аз бях новодошлата.
Усетих как след известно време започнах да се спускам надолу към нормалния си начин на живот - явно времето, което ми беше отредено да си летя волно из онези мои небеса, изпълнени с надежди и балонени мечти, се беше свършило.
Това ме навеждаше на всякакви мисли, но най-вече към онази, в която ти беше просто един най-обикновен каприз.
Каприз, който аз не можех да имам и поради това го желаех още по-силно.
След няколко месеца спомена ми за теб съвсем избледня, мислите ги нямаше, фокусника си отиде и аз реших, че е крайно време отново да се върна в онзи океан от чакащи и търсещи, но този път се молех ако отново изпитам това чувство, което изпитах към теб в онази наша първа и единствена среща, то този път да успея някак си да го опазя.
Това ме навеждаше на всякакви мисли, но най-вече към онази, в която ти беше просто един най-обикновен каприз.
Каприз, който аз не можех да имам и поради това го желаех още по-силно.
След няколко месеца спомена ми за теб съвсем избледня, мислите ги нямаше, фокусника си отиде и аз реших, че е крайно време отново да се върна в онзи океан от чакащи и търсещи, но този път се молех ако отново изпитам това чувство, което изпитах към теб в онази наша първа и единствена среща, то този път да успея някак си да го опазя.
И от чувство на каприз, то да се превърне в чувство на любов .
Posted on
Wednesday 4 February 2009
Read More
'Щастие? Какво ти щастие, дете?' - говореше сърдито един не толкова голям човек с една не толкова дълга история за живота си и малките неща в него.
Говореше на едно изплашено дете, което идваше всеки ден точно тук, заставаше пред този сърдит човек и очакваше с нетърпение да получи всички онези отговори, които отчаяно търсихме и ние.
Някой го бе излъгал, че щастието е като очите.. винаги ще си стои с един и същ цвят, независимо от времето.
Някой го бе излъгал това дете, че всичко ще му бъде хубаво и лесно, а трудното щяло да дойде по-нататък.
Някой го бе излъгал и че децата не плачели, че не чувствали болка и не разбирали сложните неща на вече порастналите.
Да.. някой го бе излъгал.
Ден след ден това наивно дете продължаваше да идва, копнеейки да бъде лъгано отново и отново.
Вече превърнал се в не толкова голям човек с една не толкова дълга история за живота си и малките неща в него, той всеки ден заставаше пред едно самотно огледало и продължаваше да търси всички онези стари отговори и онова свое далечно щастие.
И беше отново сърдит.. сърдит на самия себе си.
Говореше на едно изплашено дете, което идваше всеки ден точно тук, заставаше пред този сърдит човек и очакваше с нетърпение да получи всички онези отговори, които отчаяно търсихме и ние.
Някой го бе излъгал, че щастието е като очите.. винаги ще си стои с един и същ цвят, независимо от времето.
Някой го бе излъгал това дете, че всичко ще му бъде хубаво и лесно, а трудното щяло да дойде по-нататък.
Някой го бе излъгал и че децата не плачели, че не чувствали болка и не разбирали сложните неща на вече порастналите.
Да.. някой го бе излъгал.
Ден след ден това наивно дете продължаваше да идва, копнеейки да бъде лъгано отново и отново.
Вече превърнал се в не толкова голям човек с една не толкова дълга история за живота си и малките неща в него, той всеки ден заставаше пред едно самотно огледало и продължаваше да търси всички онези стари отговори и онова свое далечно щастие.
И беше отново сърдит.. сърдит на самия себе си.
