Posted on
Sunday 31 May 2009
Read More
.. и представи си най-различни шарени пухчета
навсякъде около нас
.. и представи си една различна шарена любов
само и единствено за нас
навсякъде около нас
.. и представи си една различна шарена любов
само и единствено за нас
Posted on
Thursday 7 May 2009
Read More
Daydream delusion, limousine eyelash.
With your pretty face.
Drop a tear in my wineglass.
Look at those big eyes.
See what you mean to me.
Sweet-cakes and milkshakes.
I'm a delusion angel.
I'm a fantasy parade..
I want you to know what I think.
Don't want you to guess anymore.
You have no idea where I came from.
We have no idea where we're going.
Lodged in life.
Like branches in a river.
Flowing downstream.
Caught in the current.
I carry you.
You'll carry me.
That's how it could be.
Don't you know me?
Don't you know me by now?
by 'Before Sunrise'
Posted on
Read More
искам пак да ми разкажеш за всички онези твои мечти,
а пък в замяна аз ще ти покажа всички мои бели,
хладни и някак самотни дни,
в които назнайно защо нахлуват
разни хора с разните им идеали,
претендиращи да играят евтин театър..
искам пак да ми разкажеш за всички онези наши мечти,
за всички онези наши различни дни
и за всички онези простички сълзи;
искам да не спираш да ми разказваш,
за да си живея вечно в сладостта на твоите думи..
и с к а м.
а пък в замяна аз ще ти покажа всички мои бели,
хладни и някак самотни дни,
в които назнайно защо нахлуват
разни хора с разните им идеали,
претендиращи да играят евтин театър..
искам пак да ми разкажеш за всички онези наши мечти,
за всички онези наши различни дни
и за всички онези простички сълзи;
искам да не спираш да ми разказваш,
за да си живея вечно в сладостта на твоите думи..
и с к а м.
Posted on
Friday 20 February 2009
Read More
Каза ми, че искаш една история за любов и аз реших да ти напиша.
Каза ми, че искаш да я прочетеш през моите очи, а аз се зачудих дали изобщо си готов за това.
Знаех, че ще те срещна и че само с един поглед ще успея да те разпозная измежду онези , които вечно търсят и чакат онова свое избавление от застигащата ги рутина.
Жалко, че напоследък вместо любов търсеха всякакви други средства, които да ги накарат да се чувстват като владетели на света, дори и за малко.
Всъщност кой можеше да ги обвинява или съди за това, че все още пазят някакви жалки илюзии за щастие в себе си?
Нелепото бе, че точно тези илюзии ги караха да прибягват до какво ли не.
Е, аз не бях една от тях и затова ми беше някак странно, когато те срещнах.
А после от странно се превърна в смешно, чак аз самата се превърнах в смешно подобие на себе си, задавайки си смешни и налудничеви въпроси като как от човек, за когото знаех толкова малко, исках толкова много?
Точно от онази първа и единствена среща, главата ми не спираше да се пълни с какви ли не мисли, какви ли не загатки, сякаш беше влязъл фокусник в нея, който ми показваше едни и същи номера сутрин, обед, вечер - за него нямаше значение - той ги показваше и се смееше, смееше се над всички нас - неговата публика, за която аз бях новодошлата.
Каза ми, че искаш да я прочетеш през моите очи, а аз се зачудих дали изобщо си готов за това.
Знаех, че ще те срещна и че само с един поглед ще успея да те разпозная измежду онези , които вечно търсят и чакат онова свое избавление от застигащата ги рутина.
Жалко, че напоследък вместо любов търсеха всякакви други средства, които да ги накарат да се чувстват като владетели на света, дори и за малко.
Всъщност кой можеше да ги обвинява или съди за това, че все още пазят някакви жалки илюзии за щастие в себе си?
Нелепото бе, че точно тези илюзии ги караха да прибягват до какво ли не.
Е, аз не бях една от тях и затова ми беше някак странно, когато те срещнах.
А после от странно се превърна в смешно, чак аз самата се превърнах в смешно подобие на себе си, задавайки си смешни и налудничеви въпроси като как от човек, за когото знаех толкова малко, исках толкова много?
Точно от онази първа и единствена среща, главата ми не спираше да се пълни с какви ли не мисли, какви ли не загатки, сякаш беше влязъл фокусник в нея, който ми показваше едни и същи номера сутрин, обед, вечер - за него нямаше значение - той ги показваше и се смееше, смееше се над всички нас - неговата публика, за която аз бях новодошлата.
Усетих как след известно време започнах да се спускам надолу към нормалния си начин на живот - явно времето, което ми беше отредено да си летя волно из онези мои небеса, изпълнени с надежди и балонени мечти, се беше свършило.
Това ме навеждаше на всякакви мисли, но най-вече към онази, в която ти беше просто един най-обикновен каприз.
Каприз, който аз не можех да имам и поради това го желаех още по-силно.
След няколко месеца спомена ми за теб съвсем избледня, мислите ги нямаше, фокусника си отиде и аз реших, че е крайно време отново да се върна в онзи океан от чакащи и търсещи, но този път се молех ако отново изпитам това чувство, което изпитах към теб в онази наша първа и единствена среща, то този път да успея някак си да го опазя.
Това ме навеждаше на всякакви мисли, но най-вече към онази, в която ти беше просто един най-обикновен каприз.
Каприз, който аз не можех да имам и поради това го желаех още по-силно.
След няколко месеца спомена ми за теб съвсем избледня, мислите ги нямаше, фокусника си отиде и аз реших, че е крайно време отново да се върна в онзи океан от чакащи и търсещи, но този път се молех ако отново изпитам това чувство, което изпитах към теб в онази наша първа и единствена среща, то този път да успея някак си да го опазя.
И от чувство на каприз, то да се превърне в чувство на любов .
Posted on
Wednesday 4 February 2009
Read More
'Щастие? Какво ти щастие, дете?' - говореше сърдито един не толкова голям човек с една не толкова дълга история за живота си и малките неща в него.
Говореше на едно изплашено дете, което идваше всеки ден точно тук, заставаше пред този сърдит човек и очакваше с нетърпение да получи всички онези отговори, които отчаяно търсихме и ние.
Някой го бе излъгал, че щастието е като очите.. винаги ще си стои с един и същ цвят, независимо от времето.
Някой го бе излъгал това дете, че всичко ще му бъде хубаво и лесно, а трудното щяло да дойде по-нататък.
Някой го бе излъгал и че децата не плачели, че не чувствали болка и не разбирали сложните неща на вече порастналите.
Да.. някой го бе излъгал.
Ден след ден това наивно дете продължаваше да идва, копнеейки да бъде лъгано отново и отново.
Вече превърнал се в не толкова голям човек с една не толкова дълга история за живота си и малките неща в него, той всеки ден заставаше пред едно самотно огледало и продължаваше да търси всички онези стари отговори и онова свое далечно щастие.
И беше отново сърдит.. сърдит на самия себе си.
Говореше на едно изплашено дете, което идваше всеки ден точно тук, заставаше пред този сърдит човек и очакваше с нетърпение да получи всички онези отговори, които отчаяно търсихме и ние.
Някой го бе излъгал, че щастието е като очите.. винаги ще си стои с един и същ цвят, независимо от времето.
Някой го бе излъгал това дете, че всичко ще му бъде хубаво и лесно, а трудното щяло да дойде по-нататък.
Някой го бе излъгал и че децата не плачели, че не чувствали болка и не разбирали сложните неща на вече порастналите.
Да.. някой го бе излъгал.
Ден след ден това наивно дете продължаваше да идва, копнеейки да бъде лъгано отново и отново.
Вече превърнал се в не толкова голям човек с една не толкова дълга история за живота си и малките неща в него, той всеки ден заставаше пред едно самотно огледало и продължаваше да търси всички онези стари отговори и онова свое далечно щастие.
И беше отново сърдит.. сърдит на самия себе си.
Posted on
Wednesday 28 January 2009
Днес те носих в една малка раничка и незнайно как носих не само теб, но и твоя аромат на ягоди. В предния джоб бях сложила всички свои сетива, за да мога да те усещам още пo-силно, а в задния носих твоя забавен сладък вкус, който след време сложих и по устните си.
И ми горчеше.
Днес те носих в една особено малка раничка, която не преставаше да разказва за твоите хаотични мисли по дъното на различни чаши. Реших да отпия от една такава, пълна само с изстинал ягодов чай.
И се замаях.
Трябваха ми години, за да осъзная, че нося тази ягодова раничка на гърба си всеки ден.
Read More
Днес те носих в една малка раничка и незнайно как носих не само теб, но и твоя аромат на ягоди. В предния джоб бях сложила всички свои сетива, за да мога да те усещам още пo-силно, а в задния носих твоя забавен сладък вкус, който след време сложих и по устните си.
И ми горчеше.
Днес те носих в една особено малка раничка, която не преставаше да разказва за твоите хаотични мисли по дъното на различни чаши. Реших да отпия от една такава, пълна само с изстинал ягодов чай.
И се замаях.
Трябваха ми години, за да осъзная, че нося тази ягодова раничка на гърба си всеки ден.
Posted on
Sunday 11 January 2009
Read More
мога да открия различни слънца в очите ти,
различни океани с различни бури във всяка една твоя луничка,
различни усмивки за различни хора по така бялото ти лице;
мога да намеря звезди, които не ги е страх да угаснат в гласа ти, в думите ти.. ;
мога, но не искам.
искам някой да открие различни слънца в моите очи, не в твоите.
различни океани с различни бури във всяка една твоя луничка,
различни усмивки за различни хора по така бялото ти лице;
мога да намеря звезди, които не ги е страх да угаснат в гласа ти, в думите ти.. ;
мога, но не искам.
искам някой да открие различни слънца в моите очи, не в твоите.
Posted on
Saturday 10 January 2009
Read More
късното сияние на този малък ден,
потопен в безгрижието на пролетта,
не се показваше;
а ние от толкова много време стояхме тук
и не смеехме да се погледнем, току-виж го изпуснем;
тайничко всеки от нас знаеше,
че другият отдавна е на 'онази далечна гара' с някой друг,
чакащ някой друг влак за някое друго кътче,
където ще намери нечие друго или може би своето щастие;
ръцете ни,
уморени и хладни от изминатия път,
бяха все още една в друга,
но някак безчувствени и така далечни;
всяка една мъничка фибра на тялото ни потрепваше;
нямаше търпение да дочака онова, което можеше да я събуди..
така както я събуждаше едно време сиянието на вчерашния ден;
потопен в безгрижието на пролетта,
не се показваше;
а ние от толкова много време стояхме тук
и не смеехме да се погледнем, току-виж го изпуснем;
тайничко всеки от нас знаеше,
че другият отдавна е на 'онази далечна гара' с някой друг,
чакащ някой друг влак за някое друго кътче,
където ще намери нечие друго или може би своето щастие;
ръцете ни,
уморени и хладни от изминатия път,
бяха все още една в друга,
но някак безчувствени и така далечни;
всяка една мъничка фибра на тялото ни потрепваше;
нямаше търпение да дочака онова, което можеше да я събуди..
така както я събуждаше едно време сиянието на вчерашния ден;
Posted on
‘Една за теб, две за мен’ – казваше ми тя.
Бяхме заедно вече пет години, все така диви и красиви.. от нея бях научила толкова много неща, а тя от мен уви толкова малко.
Не си падахме особено по сериала ‘Тя и Той’, затова решихме да го прекръстим на ‘Тя и Аз’, и да си обещаем, че независимо в кого се влюбваме или с кого си пием бирата вечер, винаги ще си останем само.. тя и аз.
Не държахме на милите думи и изкуствените усмивки – това беше за фалшивите приятелства, а нашето за добро или за лошо, не беше такова.
Когато бяхме заедно приличахме на един непробиваем шарен балон, който не спираше да се лута насам натам – ето и до днес не можеше да си намери мястото – от София та чак до Хага..
За разлика обаче от другите скитащи балони нашия след четири месеца не се беше променил, обвит със същите шеги (вярно е, че аз бях станала видимо по-забавна), със същите чувства, желания, дрязги – човек би казал, че изобщо не се бяхме разделяли – а всъщност бяхме ли?
И така, ако видите някъде светещ по–ярко от Слънцето балон в различни цветове, това със сигурност ще бъдем ние с Ваня.. пак отивайки нанякъде.
Read More
‘Една за теб, две за мен’ – казваше ми тя.
Бяхме заедно вече пет години, все така диви и красиви.. от нея бях научила толкова много неща, а тя от мен уви толкова малко.
Не си падахме особено по сериала ‘Тя и Той’, затова решихме да го прекръстим на ‘Тя и Аз’, и да си обещаем, че независимо в кого се влюбваме или с кого си пием бирата вечер, винаги ще си останем само.. тя и аз.
Не държахме на милите думи и изкуствените усмивки – това беше за фалшивите приятелства, а нашето за добро или за лошо, не беше такова.
Когато бяхме заедно приличахме на един непробиваем шарен балон, който не спираше да се лута насам натам – ето и до днес не можеше да си намери мястото – от София та чак до Хага..
За разлика обаче от другите скитащи балони нашия след четири месеца не се беше променил, обвит със същите шеги (вярно е, че аз бях станала видимо по-забавна), със същите чувства, желания, дрязги – човек би казал, че изобщо не се бяхме разделяли – а всъщност бяхме ли?
И така, ако видите някъде светещ по–ярко от Слънцето балон в различни цветове, това със сигурност ще бъдем ние с Ваня.. пак отивайки нанякъде.
