Posted on
Saturday 27 December 2008
Read More
Беше едно неочаквано сбогуване по средата на онази главна улица, която бяхме пресичали безброй пъти, за да бъдем заедно. Натрапчивата му целувка ми напомни силно за сладкия аромат на нашите хубави спомени. Наболата му брадичка ме докосваше съвсем леко, но аз имах чувството, че се забиваха множество игли в кожата ми, която беше пропита от вина.
Това ме накара да настръхна до болка.
Знаех си, че той няма да спре да ми отмъщава, затова побързах да избягам от прегръдката му, която ме задушаваше вече почти година. Толкова силно се бях отблъснала от него, че чак успях да усетя как земята под краката ми изчезваше.
Когато дойдох в съзнание една жена, видимо уморена от скучното си ежедневие, ме питаше дали съм добре.
Беше ме блъснала кола.
Това ме накара да настръхна до болка.
Знаех си, че той няма да спре да ми отмъщава, затова побързах да избягам от прегръдката му, която ме задушаваше вече почти година. Толкова силно се бях отблъснала от него, че чак успях да усетя как земята под краката ми изчезваше.
Когато дойдох в съзнание една жена, видимо уморена от скучното си ежедневие, ме питаше дали съм добре.
Беше ме блъснала кола.
Posted on
Friday 26 December 2008
Read More
стари ботуши
в старо антре си говореха
за старите дни
и старите вече приятели;
детската им усмивка
си седеше все така върху малките им личица -
лъчезарна и безстрашна;
старостта им можеше да се усети
единствено в различните шарени кръпки по тях
и в избледнялата кафява боя;
времето обаче не им прощаваше,
но това пък тях изобщо не ги смущаваше,
седяха си просто ей така,
говорейки,
в ъгъла на онова старо антре –
едни стари ботуши;
в старо антре си говореха
за старите дни
и старите вече приятели;
детската им усмивка
си седеше все така върху малките им личица -
лъчезарна и безстрашна;
старостта им можеше да се усети
единствено в различните шарени кръпки по тях
и в избледнялата кафява боя;
времето обаче не им прощаваше,
но това пък тях изобщо не ги смущаваше,
седяха си просто ей така,
говорейки,
в ъгъла на онова старо антре –
едни стари ботуши;
Posted on
Thursday 18 December 2008
Read More
Съществуваха хора с различни нужди, които се докосваха като два сапунени мехура в една лека, необятна атмосфера;
техният различен смях и неистов плач сякаш бяха вечно свързани като две самотни сърца, пулсиращи и нуждаещи се силно едно от друго;
различните им дрехи в различни цветове бяха еднакво прекрасни и плашещи..
напомняха ми за красотата на дъждовния ден, който ме задминаваше хванал за ръка слънцето, като невръстни деца, забързани в увеселителния парк на живота, жадни само за едно единствено нещо -
онзи
сладък
розов
памук .
Това бяха хора с омайващ чар.
техният различен смях и неистов плач сякаш бяха вечно свързани като две самотни сърца, пулсиращи и нуждаещи се силно едно от друго;
различните им дрехи в различни цветове бяха еднакво прекрасни и плашещи..
напомняха ми за красотата на дъждовния ден, който ме задминаваше хванал за ръка слънцето, като невръстни деца, забързани в увеселителния парк на живота, жадни само за едно единствено нещо -
онзи
сладък
розов
памук .
Това бяха хора с омайващ чар.
Posted on
Saturday 18 October 2008
Read More
За какво ли ни бяха всичките тези думи?
Сами знаехме, че няма да помогнат,
че може би всичко се е свършило отдавна,
че сме забравени,
изгубени,
сами..
Но някак, знаеш, вярвахме в онзи розов 'happy end';
вярно е всеки вярва,
мисли си, че може да бъде в картинката на двама влюбени,
които заживяват щастливо до края на дните си.
Когато го написах вече не ми харесва,
някак плитко е,
липсва цялата драма,
не мирише на нещастие и сълзи,
едноцветно е,
а всеки би предпочел шаренийката,
пред това животът му да бъде монотонен.
Но все пак,
аз ще си чакам
и не се страхувам дори да почнеш да ме съдиш
и обвиняваш,
че моите желания са си все още старите
и че думите..
и думите ми са си все още старите.
Сами знаехме, че няма да помогнат,
че може би всичко се е свършило отдавна,
че сме забравени,
изгубени,
сами..
Но някак, знаеш, вярвахме в онзи розов 'happy end';
вярно е всеки вярва,
мисли си, че може да бъде в картинката на двама влюбени,
които заживяват щастливо до края на дните си.
Когато го написах вече не ми харесва,
някак плитко е,
липсва цялата драма,
не мирише на нещастие и сълзи,
едноцветно е,
а всеки би предпочел шаренийката,
пред това животът му да бъде монотонен.
Но все пак,
аз ще си чакам
и не се страхувам дори да почнеш да ме съдиш
и обвиняваш,
че моите желания са си все още старите
и че думите..
и думите ми са си все още старите.
Posted on
Read More
"А ти?" не те попитах,
някак бързах,
а и не мислех;
горчив миг на сладка пукнатина
отдавна като че ли залежал
в моята единствена празнота -
откривам;
защо дойде,
и дори не се поколеба,
нахлу и не остави даже и следа?
Може би се беше просто глупава мечта,
за мен,
за теб,
за някаква си сладка топлина.
някак бързах,
а и не мислех;
горчив миг на сладка пукнатина
отдавна като че ли залежал
в моята единствена празнота -
откривам;
защо дойде,
и дори не се поколеба,
нахлу и не остави даже и следа?
Може би се беше просто глупава мечта,
за мен,
за теб,
за някаква си сладка топлина.
Posted on
Read More
опитахме се да бъдем различни,
сменяхме дрехите,
сменяхме прическите,
сменяхме гримасите,
но пак си останахме същите;
опитахме се да забравим,
да излъжем себе си,
да се накараме да приемем нещата различно,
но сами затънахме в собствения си измислен свят;
опитахме се да "живеем",
но светът бе твърде груб за нас
и разбрахме,
че може би сме твърде различни..
сменяхме дрехите,
сменяхме прическите,
сменяхме гримасите,
но пак си останахме същите;
опитахме се да забравим,
да излъжем себе си,
да се накараме да приемем нещата различно,
но сами затънахме в собствения си измислен свят;
опитахме се да "живеем",
но светът бе твърде груб за нас
и разбрахме,
че може би сме твърде различни..
Posted on
Read More
Хей,
знаеш ли като малка обичах да си играя с тази играчка.
Знаеш ли, че обичам дъжда?
Знаеш ли обичам тъжните песни и бавните танци,
обичам залезите и мразя изгревите.
Обичам красивите сънища,
но не обичам ранното ставане.
Знаеш ли, че обичам начина по който ме гледаш,
харесва ми как се умихваш,
харесва ми как ми се ядосваш,
как умееш да ме разсмиваш.
Знаеш ли..
хей
обичам те.
знаеш ли като малка обичах да си играя с тази играчка.
Знаеш ли, че обичам дъжда?
Знаеш ли обичам тъжните песни и бавните танци,
обичам залезите и мразя изгревите.
Обичам красивите сънища,
но не обичам ранното ставане.
Знаеш ли, че обичам начина по който ме гледаш,
харесва ми как се умихваш,
харесва ми как ми се ядосваш,
как умееш да ме разсмиваш.
Знаеш ли..
хей
обичам те.
