В един малък следобед се срещаме
и разменяме по дума - две,
над нас едно небе от спомени
гори и чака да си простим това,
което още не сме.
Но никой не прощава
и никой не поглежда
към вече изгорялото небе.
Отдавна просто в нашия следобед
думите престанаха да бъдат две.
Categories:
Post a Comment