.. & On

За какво ли ни бяха всичките тези думи?
Сами знаехме, че няма да помогнат,
че може би всичко се е свършило отдавна,
че сме забравени,
изгубени,
сами..
Но някак, знаеш, вярвахме в онзи розов 'happy end';
вярно е всеки вярва,
мисли си, че може да бъде в картинката на двама влюбени,
които заживяват щастливо до края на дните си.
Когато го написах вече не ми харесва,
някак плитко е,
липсва цялата драма,
не мирише на нещастие и сълзи,
едноцветно е,
а всеки би предпочел шаренийката,
пред това животът му да бъде монотонен.
Но все пак,
аз ще си чакам
и не се страхувам дори да почнеш да ме съдиш
и обвиняваш,
че моите желания са си все още старите
и че думите..
и думите ми са си все още старите.