'Щастие? Какво ти щастие, дете?' - говореше сърдито един не толкова голям човек с една не толкова дълга история за живота си и малките неща в него.
Говореше на едно изплашено дете, което идваше всеки ден точно тук, заставаше пред този сърдит човек и очакваше с нетърпение да получи всички онези отговори, които отчаяно търсихме и ние.
Някой го бе излъгал, че щастието е като очите.. винаги ще си стои с един и същ цвят, независимо от времето.
Някой го бе излъгал това дете, че всичко ще му бъде хубаво и лесно, а трудното щяло да дойде по-нататък.
Някой го бе излъгал и че децата не плачели, че не чувствали болка и не разбирали сложните неща на вече порастналите.
Да.. някой го бе излъгал.
Ден след ден това наивно дете продължаваше да идва, копнеейки да бъде лъгано отново и отново.
Вече превърнал се в не толкова голям човек с една не толкова дълга история за живота си и малките неща в него, той всеки ден заставаше пред едно самотно огледало и продължаваше да търси всички онези стари отговори и онова свое далечно щастие.
И беше отново сърдит.. сърдит на самия себе си.
Говореше на едно изплашено дете, което идваше всеки ден точно тук, заставаше пред този сърдит човек и очакваше с нетърпение да получи всички онези отговори, които отчаяно търсихме и ние.
Някой го бе излъгал, че щастието е като очите.. винаги ще си стои с един и същ цвят, независимо от времето.
Някой го бе излъгал това дете, че всичко ще му бъде хубаво и лесно, а трудното щяло да дойде по-нататък.
Някой го бе излъгал и че децата не плачели, че не чувствали болка и не разбирали сложните неща на вече порастналите.
Да.. някой го бе излъгал.
Ден след ден това наивно дете продължаваше да идва, копнеейки да бъде лъгано отново и отново.
Вече превърнал се в не толкова голям човек с една не толкова дълга история за живота си и малките неща в него, той всеки ден заставаше пред едно самотно огледало и продължаваше да търси всички онези стари отговори и онова свое далечно щастие.
И беше отново сърдит.. сърдит на самия себе си.
Categories:
Post a Comment